prof.Chavdarov ноември - 18 - 2010

Доц.д-р Р.Йотова

Детската церебрална парализа представлява комплекс от непрогресиращи двигателни промени – парези, неволеви движения, координационни нарушения и промени в мускулния тонус, които са резултат от мозъчни увреждания в предродовия, родовия и следродовия период. Чести придружаващи симптоми са: зрителна и очедвигателна непълноценност, епилептични пристъпи, говорни нарушения, интелектуален дефицит.

Различни вътреутробно действащи фактори могат да станат причина за развитие на ДЦП: вируси – рубеола, цитомегаловирус, грип, херпес симплекс; медикаменти психотропни вещества, седатива, антиконвулсанти, наркотици; други фактори – алкохол, никотин, радиация, някои метаболитни нарушения, токсикози на бременността. Чест рисков фактор е недосеността. Протрахираното раждане довежда до хипоксично-исхемична енцефалопатия. Най-чести причини за формиране на ДЦП в следродовия период са менингити, енцефалити, остра дехидратация, черепно-мозъчни травми.

При ДЦП се касае за дифузно засягане на мозъка със значително по-тежко увреждане на определени мозъчни структури.

Според водещите двигателни системи се класифицират следните основни форми: пирамидна, хиперкинетична, малкомозъчна и смесена.

Белезите на двигателен дефицит, обикновено не се установяват непосредствено след раждането (с изкл. на тежките форми, които засягат 4-те крайника). Първите прояви при хемипаретичните форми обикновено се забелязват от родителите към 4-5 мес.възраст.

Диплегичната форма (двигателният дефицит е в долните крайници) краката са в поза „ножица“.

Най-тежка е формата, при която са засегнати и 4-те крайника. Децата с тази форма на ДЦП още при раждането са сънливи, с намален мускулен тонус, често имат епилептични пристъпи още в първите дни. Повишен тонус се появява към 6 месеца. Често е смутено сукането, гълтането. По-късно се установяват зрителни и говорни нарушения и интелектуален дефицит.

Хиперкинетичната форма се характеризира с неволеви движения, които се манифестират в края на първата година от живота на фона на съществуващ още при раждането намален мускулен тонус. Степента на инвалидизация по-често е тежка. Децата обикновено са с нормално психично развитие, но са със затруднена комуникация поради затруднена артикулация и фонация.

Малкомозъчната форма се характеризира с намален мускулен тонус в първите месеци и установени координационни нарушения при опит за сядане и по-късно при ходене.

При смесените форми са налице съчетание на увреждане на двигателни (пирамидни), координационни, тонусови и други мозъчни нарушения.

Прогнозата зависи от тежестта на двигателния и интелектуален дефицит, наличието на епилептични пристъпи, своевременната диагноза и ранната рехабилитация.

Лечението е физикално, медикаментозно и хирургично.

Първостепенно значение имат кинезитерапията и рехабилитацията, чрез които се изработват двигателни умения и се осъществява профилактика на контрактурите. Медикаментозното лечение повлиява повишения мускулен тонус, епилептичните припадъци, интелектуалния дефицит. Провеждат се и логопедични занимания. Хирургичното лечение е показано при контрактури.



Добави коментар



Сацер накратко

Неврологичен център САЦЕР - диагностика и лечение на заболявания на централната нервна система.


Видео